Ордос

В източната част на Вътрешна Монголия се намира един район, станал свидетел на много исторически събития. Из него са яздили воините на Чингис хан, пак там именитият завоевател е намерил последен покой. Това, не чак толкова приветливо място, дом на суровите и силни монголци, е Ордоската пустиня.

Далеч преди монголците обаче, районът е бил обитаван от т.нар. ордоски човек, чиито останки датират от преди 50,000 до 35,000 г.пр.н.е. По-късно, между 2200 и 1500 г.пр.н.е. Ордос става огнище на неолитната култура „Джугайгоу", чиито жители използвали кости в религиозните си обичаи – практика, която по-късно става известна в Китай благодарение на първата исторически династия Шан и нейните гадателни кости (дзягууън). Около средата на 2-то хилядилетие преди новата ера контактите между шанците и хората от културата „Джугайкоу" са били интензивни, за което свидетелстват откритите в Ордос шански ритуални съдове и оръжия. Това първо население на Ордос, което било монголоидно, било изтласкано или претопено от номади между 6-ти и 2-ри век пр.н.е. Не се знае много за тях, освен че се занимавали основно с отглеждането на коне и често воювали с дохански Китай. Според някои учени, тези номади имали по-скоро европеидни черти и били близки до скитите. Причината за това е, че открити в техни гробове оръжия са много близки до тези на скитите и особено на ираноезичното племе саки.

През 2 в.пр.н.е. тези номади били изтласкани от хуните и влезли в пряк досег с Китай. Оттук новите господари на Ордос организирали няколко опустошителни нашествия срещу Поднебесната, принуждавайки ханския император У-ди да отвърне на удара и така да сложи начало на продължил няколко века конфликт. Император У-ди успял да завладее Ордос през 127 г.пр.н.е., но малко по-късно хуните отново си върнали властта над района. След хуните, в Ордос се настанили монголците и така до Дунганската революция през 1869 г., когато районът обезлюдял почти напълно.

Всъщност миналото на Ордос, макар и в голяма степен изучено, продължава да крие още много загадки. Като тази например, че може би тук, както пише в една хроника, е била прародината на тюрките, вероятно и на прабългарите, откъдето по-късно те се разделили на множество племена и поели на Запад. Пак в Ордос, вероятно за пръв път, са си дали среща монголоиди и европеиди. И всичко това е ставало в район, чиито климатични условия винаги са били изпитание за човешкия дух и издържливост.

По време на последния ледников максимум (преди около 13-10,000 години) Ордос е бил пустиня, а през холоценския климатичен оптимум (преди 9000 до 5000 години) мусонните дъждове, достигнали до Льосовото плато, накарали пясъците да отстъпят към река Хуанхъ. В по-нови времена, липсата на дъждове и интензивното животновъдство обаче отново довели до опустиняване на района.

В момента Ордоската пустиня образува непосредствен праг от Хималите към източнокитайските равнини. На юг тя се издига на близо 2000 метра надморска височина, а на запад, заедно с десния бряг на река Хуанхъ и планините Арбус, служи като свързващо звено между планините Хълан и Ин. Макар тук валежите да са по-малко от 250 милиметра годишно и повечето в резултат на летни гръмотевични бури, регионът разполага с множество солени езера и пресъхващи в определени периоди от годината потоци. Зимите в Ордос са сурови, придружени със силен северен вятър, и през януари температурите са между –10 и –13 градуса по Целзий. Почвата е смес от глина и пясък, което я прави не особено подходяща за земеделие.

Районът се простира върху близо 91,000 км2 се състои от две големи пустини – Кубуци на север и Маоусу на юг. Те се нареждат на 7-мо и 8-мо място по големина сред китайските пустинни райони, но на някои карти районът е показан просто като Ордос. Ордоската пустиня е обградена почти като в обръч от запад, север и изток от река Хуанхъ, а няколко планински вериги я отделят от пустинята Гоби на север. На юг и изток Великата китайска стена я разделя от плодородните льосови земи.

Всъщност, макар да се нарича пустиня, в Ордос има растителност, основно планинска трева и храсти, редуващи се с пясъци. Алкалните почви пък позволяват отглеждането на овце и кози, а в оазисите има условия за дребно земеделие. В Ордос има също така големи залежи на натриев карбонат и мини за добива му. Тези географски условия – изолираността от една страна, по-мекият климат отколкото в монголските степи и възможността за развитие на животновъдство и земеделие от друга – са довели до това, че живеещите в Ордос монголци нямали голяма възможност, а и желание да се разпрострат извън района и преди той бил един от най-гъсто населените, поддържащ активни търговски връзки с Китай. В по-нови времена обаче интензивната паша обаче е нанесла сериозни щети на ордоската растителност и е сред основните причини за неговото повторно опустиняване и обезлюдяване.

Независимо от това, Ордоската пустиня остава и до днес магично име за търсачите на силни усещания и тези, които искат да се докоснат до духа на историята, да видят с очите си местата, по които са шествали хунскити и тюрски орди, степите, откъдето тръгнали монголците в завоюването на света и където техният велик предводител Чингис хан е намерил вечен покой.

Източник: България